Искам малко да разкажа за нас в минало време. Един вид CV  на досегашните ни изпълнения. За жалост поради огромното изпито количество алкохол рекордера ( аз) не помни добре нито дати нито часове. В бъдеще ще гледам поне дати да си спомням за да има някаква хронология и подреденост цялото "литературно" творение. Преди да започно искам да бъда ИЗВИНЕН за качествата и нивото на текста както и за правописа. Все пак българското училище, което гордо завърших преди години, не успя да ме направи много грамотен, а за качеството .... все пак не съм Маркес , Хемингуей или Стайнбек.


ГЛАВА 1
Началото
  Беше април месец на 2008 година. По-точно беше прекрасна априлска вечер ,която по нищо не подсказваше за епичните събития , които щяха да последват. Та ..... в същата вечер бях зарязан от моята бивша приятелка , за което и благодаря много  и шапка и свалям , че ме издържа толкова време. Чуствайки се глупаво и леко самотно в тази прекрасна априлска вечер реших да се обадя на може би един от най-добрите ми приятели .... Колумбиеца. Думите са безполезни, когато трябва да се опише такъв човек. Състрадателен и винаги верен приятел готов да обърне света , но да помогне. Та... след кратък разговор и мълчалние породено от изумление от страна на Колумбиеца аз се озовах с пълна двулитровка бира в компанията на моите бъдещи другари по чашка. Естествено се напих доволно добре ....все пак си имах повод , но пиянството беше важно, а "случайната" ми среща с тези хора. Всички сме студенти в може би най-реномираният университет в България , а защо не и на Балканите. Не сме момчета от типа "пия, ям и бия". Напротив всеки от нас е сложна личност с интересни професионални занимания и интереси доста различни от връстниците (20-25). Не сме случайни хора , но открихме ,че  нашата природа е алкохола и по специaлно....уискито. 
Бавно ама славно започнахме бутилка след бутилка да се опознаваме. Пиехме си всеки ден. Минимумът беше бутилка на 4 човека след  една седмица станаха две бутилки на 4 човека за една вечер. Постепенно беше изработен план на перфектното напиване. Всичко започваше около 18и30 19 часа вечерта с лека разходка до близкия Кауфланд или вездесъщия и световно известен "магазин за алкохол" намиращ се също на срамно близко разтояние от общежитията на нашия прекрасен университет. В магазина винаги се избира качествен алкохол. За Бога деца никога не си купувайте български алкохол тип водка Флирт или Черен коч , това е наказание за черния дроб вечерта и мозъка сутринта. Събирайте парички и в края на седмицата си купете Балантайнс , а ако не обичате уиски то водка Собиески или Смирноф е в същата ценова листа. Ще използвам тъпия лаф "От качествен алкхол глава не боли" защото хората са го открили. Пиеш по-малко , но по-качествено като нямаш жълтици и задължително или уиски или водка. Ромове , джинове и всякакъв друг вид одеколон не е за предпочитане. За ценителите - ракия и вино , а всеки знае , че биричката си чист шпрайт. След разходката за алкохол ние всички доволни се прибираме към малката любима тераска , която позволява да си шорим без много проблеми. Терската на която се поим не е необикновено творение на архитектурното изкуство , а не дразнещо окото допълнение към общия фейс на иначе новичките общежития. Готини плюсове са масата, столовете както и огромния пепелник. Не трябва да забравяме и прекрасния романтичен шум идващ от близката река , коята така и не и знаем името вече 2 години и рядко чуваме поради шумните спорове и пиянски хорови изпълнения. Минус на алкхолното ни гнездо е прикрепеноста му към така нареченото общежитие. Като част от сградата важат тежките правила , които ние в последната половин година нарушаваме редовно. През седмицата не трябва да се вика след 23 часа и да се вдига шум, а събота и неделя след 01 часа. Доста ограничаващо правило заради което сме получили не една глобичка от "любимите" ни РА. Kaкво е РА ? Прав си читателю да попиташ .... РА ( Resident ASSistent) e животински вид , който някога е приемал човешки облик , но се е продал в служба на тъмната страна. Носят едни сини фланелки с надписче Resident Life. Всеки сложил такава фланелка качва поне 50 левъла пауър и си мисли , че общежитието му е бащиния. Можете да познаете РА освен по фланелката и по-киселата гримаса , с която гледа такива като нас :). Та на битовия алкхолик от нашия университет най-големия масов враг е РА. Те найстина пречат и намалят бюджета за алкохол с маолумните си глоби. Но за това малко по-късно в историята.
След като сме се инсталирали на тераската се почва същинската част от вечерта. Изпразването на закупената бутилка. Технологичния процес изисква дълбоко екзистинциялни разговори , рок музика от баладичен тип , а след определено количество и малко класически български хитове от мутренския период в България. Алкохолът повдига духа но намалява двигателната способност ....поне при нас е така. Все пак отключва неподозиран на добре идеи, които ще бъдат разказани на тези редове. След приключване на боеприпасите идва резония въпрос ..... "Колега , сега кво ше прайм?" придружен с лек празен поглед , блясък в очите и убедителна усмивка.  Както при повечето математически проблеми има няколко решения. В нашия случай Казино или Дискотека. Мисля да спра до тук тази вечер понеже вече съм много жаден а времето лети и изгубените минути в търсене на безплатно порно вместо изпити чаши никога няма да се върнат. Очаквайте продължение на дилемата Казино или Дискотека и грандиозното откритие как да решим този важен проблем ....може би утре.
   

Окей, утре пак съм тук !
Бара е готин !;)

http://www.youtube.com/watch?v=ISmgOrhELXs

:) :) :)